Папа Йоан Павел II (1978-2005)
- 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша, се ражда Карол Юзеф Войтила
- 1 ноември 1946 г. е ръкоположен за свещеник
- 28 септември 1958 г. е ръкоположен за епископ
- 28 юни 1969 г. е издигнат от папа Павел VI в сан кардинал
- 16 октомври 1978 г. е избран за папа и взима името Йоан-Павел II
- 13 май 1981 г. папа Йоан-Павел II е тежко ранен при атентат на площад „Свети Петър“
- 15 март 1998 г. провъзгласява за блажен българския епископ Евгени Босилков-пасионист, първи мъченик за вярата, жертва на комунистическия режим
- 23-26 май 2002 г. Апостолическо посещение в България
- 25 май 2002 г. отслужва молебен в католическия катедрален храм „Успение Богородично“ в София
- 26 май 2002 г. на тържествена Литургия на площада в град Пловдив провъзгласява за блажени тримата български мъченици за вярата, свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, монаси Успенци
Следобед в катедралния храм „Свети Лудвиг“ вълнуваща среща с католическата младеж - 2 април 2005 г. умира в Рим
- 1 май 2011 г. е провъзгласен за блажен от папа Бенедикт ХVI
- 27 април 2014 г. е провъзгласен за светец от папа Франциск
„Последните си думи отправям към целия благороден български народ. Това са думи, които повтарят изказването на моя почитаем предшественик, блажения папа Йоан ХХIII, в момента на отпътуването му от тази страна, през месец декември 1934 година. Тогава той направи взаимовръзка с един ирландски обичай, според който в навечерието на Рождество Христово всеки дом трябва да има по една запалена свещ на прозореца, за да покаже на Дева Мария и свети Йосиф, че там има едно очакващо ги около сияещия пламък семейство. Монсиньор Ронкали се обърна към многобройната тълпа, дошла да го поздрави с думите: „Ако някой от България мине близо до моя дом, било през нощта или по време на трудности в живота си, винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука, нека почука! Никой няма да го запита дали е католик или православен; достатъчно е, че е брат от България. Нека влезе и там ще го посрещнат две широко разтворени братски ръце и едно топло приятелско сърце“.
Днес тези думи повтаря Римският папа, който съхранява в очите и сърцето си образите от срещите си с вас при отпътуването си от Страната на розите.
Нека Бог благослови България и с изобилието на Своята благодат дари на народи ви дни на напредък, изобилие и мир, като направи така, че жителите ѝ да усетят моята обич и признателност.
(Церемония по изпращането, Сбогуване на папа Йоан Павел II,
Пловдив, летището, 26 май 2002 г.)